Платена публикация
Пандемията, започнала през 2019 година, доведе света до повратна точка, в която правителствата бяха изправени пред трудни решения, медицината се зае да търси бързи отговори, а системите за сигурност трябваше да са в готовност да отговорят на предизвикателствата, да управляват риска, да контролират опасността и неутрализират заплахите.
Този здравен проблем е обвързан не само с нашата национална, здравна и икономическа сигурност, а изобщо с глобалната сигурност на човечеството. Светът е в ситуация да се бори с нови и нови варианти на коронавируса, комбинация от мутации, които според специалистите са в състояние да избегнат антителата и имунния отговор, включително при пациенти, които са били заразени и ваксинирани.
Чл. 29.
(1) Никой не може да бъде подлаган на мъчение, на жестоко, безчовечно или унижаващо отношение, както и на насилствена асимилация.
(2) Никой не може да бъде подлаган на медицински, научни или други опити без неговото доброволно писмено съгласие.
Чл. 30.
(1) Всеки има право на лична свобода и неприкосновеност.
Чл. 6
(1) Всички хора се раждат свободни и равни по достойнство и права.
Чл. 5.
(3) Никой не може да бъде осъден за действие или бездействие, което не е било обявено от закона за престъпление към момента на извършването му.
В анализ още от 2008 година на Националния разузнавателен съвет на САЩ изрично се предупреждава за възможна поява и бързо разпространение на „респираторно заболяване, за което няма адекватни противомерки“ и което може да предизвика „глобална пандемия“.
Първият урок от кризата е, че е необходимо да изградим нови форми на солидарност и сътрудничество. COVID19 пандемията е прецедент в сферата на сигурността, за който ние не бяхме подготвени. Освен борбата със здравния елемент на проблема, е необходимо да реагираме на масовото разпространение на неточни, неверни данни, открити дезинформации и „фалшиви новини“, включително и на мощния неуправляем поток от разнопосочни съобщения и коментари в социалните мрежи, превърнал се в „инфодемия“.
Отговорното осигуряване на достъп до качествена, навременна и обективна информация за това какво е COVID19 беше задължителен ангажимент на всички български институции, включително и Президентството. Противодействието на заблуждаващата информация, с жизнено необходима изпреварваща такава от световните и национални здравни институции, можеше да гарантира от една страна по-добра информираност, а от друга увеличаване доверието в институциите и утвърждаване на ясна и осъзната нагласа в обществото дали да се ваксинира или не. Право, което е защитено от българската Конституция.
Противопоставянето на двата щаба, анти и про COVID 19, по време на управлението на правителството на премиера Бойко Борисов, доведе до тотална дезинформация, както и до умишлено налагане на спекулации с конспиративни теории. Един от основните подстрекатели на анти COVID19 говоренето – Румен Радев, е основният виновник общественото мнение в момента да бъде разделено и да не се провежда ваксинация.
Основният грях на президента Румен Радев и обкръжението му е, че дълго време подценяваше здравната ситуация в страната и не съдействаше по никакъв начин на правителството за справяне с проблема. По традиция институциите трябва да действат в синхрон, когато става въпрос за човешки животи, а не да занимават с личните си амбиции цяла една държава и народ, който е уплашен, неуверен, живее в несигурност и оттам в недоверие в държавността.
Народът взе контрола на управлението на живота си в собствените си ръце и вече се оправя, както може. Това означава, че Общественият договор е подложен на преосмисляне и съществува съмнение в идеята за неговото продължаване. Ние създаваме институциите, за да ни служат, а не да бъдат наши врагове. Когато гражданите оттеглят доверието си от тях, то тогава понятието държава се обезсмисля.
Всеки един български гражданин е носител на държавност и именно чрез поддържането, разбирането и ревностното защитаване на същността на Обществения договор той предоставя доброволно част от правата и свободите си на държавата, само и единствено в интерес на цялото и с това сам се задължава да бъде отговорен, както към себе си, така и към всички останали.
Когато народът е загубил доверието в институциите си, в държавата си и за това е работено целенасочено през последните години чрез дезинформация, информационно – психологическа и хибридна война, асиметрични заплахи, манипулация, всяване на страх чрез медиите, т.нар. четвърта власт, не се изненадвайте като управляващи, защо имате този грандиозен неуспех! По-лошото е, че разделихте народа и сега ще са необходими колосални, нечовешки усилия на загрижените, за да стане единство и единение, и за да се превърне този народ в сила и да продължи по пътя на развитието си напред.
Държавната ни здравна политика е в колапс. Днес се държите с нас като с престъпници, а Вие дори не бяхте способни да направите отговорно и загрижено обръщение към нацията, в което да бъдете откровени и да спечелите общественото доверие. Да им кажете истината за здравния проблем, а в замяна да получите доверието на народа, с което да възвърнете неговата вяра.
При всички случаи здравната ни система трябва да осигурява на българския гражданин и данъкоплатец адекватната, професионална и навременна медицинска грижа и всеки един от нас, гражданското общество, е длъжен да подкрепя и насърчава институциите в преодоляване на трудностите. Взаимодействието на всички елементи в процеса ще доведе по-голяма успеваемост при преодоляване на проблемите. Всички сме отговорни да пазим, както себе си, така и хората, с които живеем при равни права и условия.
И точно тук се провалихте, защото вдъхвате посредственост, хаос и несигурност във Вашето управление. Вместо да ограничавате правата и свободите ни, Вие трябваше да направите задълбочен анализ на предизвикателството още 2019 година и да предвидите рисковете и заплахите, да знаете как да реагирате на последиците, които посрещаме в трудност и отчаяние днес.
Провалихте ли се? Провалихте се!
В момента наблюдаваме декомпозиране на държавността и въвличането на България в предумишлен хаос. Осъществяват се ожесточени външни и вътрешни въздействия с прогресивно нарастваща сила, които вече изваждат националната ни сигурност от динамичното равновесно положение и предизвикват изключително сериозни последици за сигурността на системата ни.
И, както вече многократно писахме системата не разполага с ресурси, защото умишлено бяха обезглавени службите за сигурност и държавата ни не е способна да извърши такива адекватни структурни трансформации, с които да запази системата цяла и да съумее да управлява и неутрализира рисковете, заплахите и въздействията – глобални здравни кризи, геополитически, геоикономически сътресения, така че да съхрани своето динамично равновесно положение. Казано просто – системата трябва да функционира в състояние на гарантирана сигурност и да се базира на наличните ресурси – човешки и материални, които вече са разрушени и обезглавени.
Институционалното разтърсване и огъване на фундаменталните структури на държавността срещу интереса на България ще доведе до небивали негативни и необратими последици за държавата ни. Настоящите проблеми трябва да се управляват в условията на кризисен политически мениджмънт и с т.нар. трансформационни средства за контрол, с необходимото нормативно и ресурсно обезпечаване.
Навлизаме в критичното ниво на долния праг на несигурност, под което започват необратими промени в системата или структурни деформации с рисков, стигащ до разрушителен потенциал. При наближаването на този праг в системата настъпва криза, тя започва да се тресе, да изпитва неустойчивост и най-малкото въздействие причинява големи разрушителни последици.
Управлението на назначения от президента Румен Радев служебен кабинет поражда рискове и произвежда серийни несигурности чрез начина, по който функционира политически, икономически, здравно и социално в момента. Погрешно функциониращата система не може да роди правилни решения. Тя само възпроизвежда вредни последици.
Справедливо може да бъде единствено управлението, чието начало е положено от самите управлявани, сиреч от народа, а не обратно!
В Резолюция 2361/2021 на Парламентарната асамблея на Съвета на Европа (ПАСЕ) от 27.01.2021 година – „Ваксините срещу Covid-19: етични, правни и практически съображения“ установява международни юридически стандарти за провеждане на ваксинации.
Препоръките на ПАСЕ в областта на човешките права имат значителна тежест в контекста на европейската политика. Европейският парламент и другите институции на Европейския съюз, често се позовават на данните на ПАСЕ, особено в областта на човешките права и на правното и културното сътрудничество.
От тях става ясно, че ваксинацията НЕ може да е принудителна. Доброволността на ваксинациите се установява еднозначно и безусловно в член 7.3.1 на Резолюцията, в която е предвидено, че ваксинацията НЕ е задължителна и никой НЕ може да бъде принуждаван да се ваксинира, под никакъв предлог.
В член 7.3.2. на същия документ е забранено да се дискриминират хората, т.е. да се лишават от каквито и да е права, за това, че на са ваксинирани. Принудителната ваксинация е нарушение на нормите на международното право и биоетичните стандарти в медицината. Така че, отказът на трудоустройство, уволнение от работа и отказване на услуги, както и други подобни действия, поради неваксиниране, са грубо нарушаване правата на човека.
Резолюцията призовава държавите не само да информират населението за доброволността на ваксинациите, но и да определят гарантирани обезщетения за вредите, ако ваксината причини вреда на човека (член 7.1.5)
Затова ваксинациите трябва да са изключително на доброволни начала, при спазване на най-високите стандарти за безопасност, и широка информационна кампания за предлаганите на населението медицински процедури, и за последствията от тях.