Платена публикация
Създаване на модерен икономически генератор под формата на мащабен научен център, който ще реализира първото в България енергийно независимо технологично иновативно селище. Стратегическите предизвикателства и проблемите на енергийната сигурност на България са основен елемент от развитието на нашето общество. България изостава с десетилетия по икономически, енергийни, екологични и социални индикатори на развитие и това не е тайна за никого.
„Ние, Цвета Кирилова и Георги Тутанов, виждаме изход от кризата единствено чрез технологична революция. Нужно е да подготвим една силна България, стъпвайки на предимствата на технологичното превъзходство, с нови цифрови и енергийни технологии. България разполага с интелектуален ресурс и с перспективни иновативни предложения, решения и идеи може да демонстрира сила, въпреки своя икономически застой. Тя трябва да покаже огромните си скрити резерви, които в един момент да бъдат включени във вътрешната й трансформация и да се превърне в конкурентоспособна икономика. За тази цел е важно да се постигне разбирането за необходимостта от силна развойна дейност и пренареждане на приоритетите ни чрез нови икономически ефикасни завършени проекти в сферата на новите технологии и енергетиката. Необходимо е България да търси по-изгодна позиция за своето икономическо развитие, а това ще рече ритмично продължаваща модернизация на енергийната инфраструктура. България не е енергийно независима държава. Тя е зависима от внос на енергия и ресурси. Основен местен ресурс на България са лигнитните въглища. Ядрената енергия се отчита за местен източник и в значителна степен допринася за енергийната независимост на страната, добивите на природен газ и нефт са незначителнини и недостатъчни. Поради тази причина България има спешна необходимост да се обърне към възобновяемите енергийни източници, доказали своята енергийна ефективност и да се съсредоточи в разработването на алтернативни решения чрез изграждането на специална собствена база – Енергийното независимо технологично иновативно селище (ЕНТИС), в което да съсредоточи научната си мисъл и потенциал и да тества в реални условия прилагането на новите решения.“
През декември 2019 г. Европейската комисия представи Зеления пакт – водеща инициатива за превръщане на Европа в климатично неутрален континент до 2050 г. Въглеродна неутралност означава постигане на нетно нулеви емисии на въглероден диоксид (CO2) – баланс между отделяните от човечеството въглеродни емисии в атмосферата и така наречените негативни емисии – извличане на въглероден диоксид от атмосферата обратно в земната повърхност. Изследователите виждат последиците от изменението на климата в почвите. Продължаващото намаляване на влажността на почвата може да повиши необходимостта от напояване в селското стопанство и да доведе до по-малък добив на продукция, с потенциално драматично въздействие върху производството на храни. Затова осъществяването на прехода към икономика с нулеви нетни емисии, изисква навременно и дългосрочно планиране. В Стратегията за устойчиво развитие на Република България до 2030 г. с хоризонт до 2050 г., държавата е заложила на плавния преход на декарбонизация на своята икономика, но това е сложен и комплексен процес, който изисква моментално действие и конкретни решения.
Определени са следните обвързващи цели за климата и енергетиката за страните членки на ЕС до 2030 г.:
• Намаляване на емисиите на парникови газове (ПГ) с най-малко 40% в сравнение с 1990 г.;
• Повишаване на енергийната ефективност (ЕЕ) до поне 32,5%;
• Увеличаване на дела на енергия от възобновяеми източници (ВИ) до поне 32% от брутното крайно потребление на енергия в ЕС;
• Осигуряване на минимум 15% ниво на междусистемна електроенергийна свързаност между държавите членки.
Целите на „Европейска зелена сделка“ са:
• Намаляване на емисиите на парникови газове с 55% до 2030 г.;
• Нулеви нетни емисии до 2050 г.;
• Икономическият растеж да не зависи от използването на природни ресурси;
• Никое лице или регион да не останат пренебрегнати от настъпващите промени.
„Вдъхновени сме от опита на водещата европейска икономика – Германия, която очаква на всяка цена до края 2021 г. възобновяемите енергийни източници да доставят 35% от електричеството. Преди 10 години държавата отбеляза световен рекорд по производство на слънчева енергия за час. Германските централи за производство на електроенергия от слънчеви лъчи отчетоха 22 гигаватчаса добито електричество. Това количество е равно на енергията, произвеждана за същото време от 20 работещи на пълна мощност атомни електроцентрали. Това е битка между ядрени и изкопаеми горива и възобновяеми енергийни източници, както и между големите електроразпределителни дружества и собствеността на възобновяемите енергийни източници на общности. Тя намалява техните печалби и задвижва радикалната енергийна трансформация в Германия на върха на политическия ù дневен ред. През последното десетилетие нито една страна не е прегърнала възобновяемата енергия с толкова ентусиазъм, колкото Германия. Страната изнася повече енергия от всякога, благодарение на големите инвестиции във възобновяеми енергийни източници. Един град стои като блестящ фар на потенциала, който притежава енергията от възобновяеми източници. Това е Фелдхайм – малко градче, разположено на около 60km. от Берлин, което има своя собствена енергийна мрежа и генерира цялата си енергия от вятър, слънце и биогаз.“
В нашето предложение ние надграждаме модела Фелдхайм и предлагаме включването на по-мащабни алтернативни енергийни и технологични проекти, които да бъдат тествани в реална среда. В тях ще бъде поканен за участие висококачественият изследователски талант, разпознаващ и готов да преодолява изпречилите се пред бизнеса и икономическото развитие проблеми.
И за да бъдем по-конкретни, в готовност сме да входираме като първи проект в Енергийното независимо технологично иновативно селище вече съществуваща и разработена от нас патентована технология за добив на Браунов газ и полиметални минерали от морска вода. За компанията Plam Energy JSC ( Плам Енержи АД ) https://plam.energy
Целта на модерния икономически генератор, реализиран под формата на научен център, е реализиране на първото в България енергийно независимо технологично иновативно селище:
• да направим технологична революция в сферата на енергетиката;
• да развиваме мащабни енергийни проекти, които ще създадат икономическо предимство за България и ще я направят конкуретоспособна, енергийно независима и енергийно ефективна;
• да даде възможност на млади учени и откриватели да тестват в реални условия научните си постижения;
• да създаде среда за бизнеса да инвестира в бъдещето;
• да позволи на държавата да печели от компании с публично-частни партньорства.
Дългосрочният растеж на всяка икономика се определя от способността ù да се обновява, т.е. да превръща знанията в икономически резултат. В развитите страни половината от нарастването на брутния вътрешен продукт (БВП) е резултат от иновации и този дял се увеличава при повишаване на интензивността на създаване и използване на нови знания в икономиката. В рамките на Европейския съюз (ЕС) България не е сред добре представените по основните показатели за икономическо развитие и иновации. Твърде малко са общите разходи за научно-изследователски и развойни дейности като дял от БВП в сравнение със средното за страните от Европейския съюз. Общата интензивност на извършване на разходи за изследователска и развойна дейност в българската икономика е много ниска, както и равнището на разходите на бизнеса за създаване и използване на нови знания. Ниското равнище на обновяване и недостатъчният обществен и бизнес ресурс за финансиране на иновационните дейности в икономиката показват невъзможността България да се справи самостоятелно с предизвикателствата на съвременното развитие.
Стратегическа цел на България трябва да бъде: подобряване качеството на живота на гражданите и околната среда, като се превърне в конкурентоспособната и динамична икономика на знанието способна на устойчив икономически растеж, с повече и по-добри работни места и по-добра социална интеграция. Хората са основният актив на България и за да бъдат последователни в преследване на стратегическите цели е необходимо достойно заплащане на труда, социално участие на всички и равнопоставеност на половете. Развитието на малкия и средния бизнес е основен акцент в Лисабонската стратегия на ЕС. В нея се посочва, че разходите за стартиране на бизнес и бюрокрацията, която го спира, трябва да се намалят, за да се създаде комфортна среда за развитието на малки и средни предприятия. Икономиката на знанието започва да се конкретизира, както показва усиленото проникване на интернет в 93 % от училищата, но също така в предприятията, в публичната администрация и в домакинствата, и от друга страна – прогресивното изграждане на европейско научно-изследователско пространство.