Една от ключовите роли на президента е да наблюдава средата за сигурност, с фокус върху отбраната на Републиката, а не да се грижи за охраната на депутати и министри
„Националната служба за охрана (НСО) от подчинение на Президента на Република България да премине в структурите на силовите министерства.
Необходимо е създаването на Национална служба по отбрана, (с идентична абревиатура НСО) към Президента на Република България, която да способства за постигане на единство, основано на принципа на взаимен контрол между президентската институция и Министерския съвет на РБ, при формулиране и провеждане на политиките и при изпълнение на стратегиите, свързани с отбраната на страната.
Необходимостта от създаването на такъв орган произтича от неизяснения механизъм на правата за вземане на решения и организиране на междуинституционалното взаимодействие на най-висшето ниво на управление на системата за отбрана на страната, при извършването на преход от мирно във военно време. Това води и до частично размиване на отговорностите по тези въпроси между МС и Президента на републиката.
Разделението на властите, което е конституционно уредено у нас, от една страна, и законовите правомощия на Президента за мирно и особено за военно време, от друга, както и произтичащата необходимост от добре работещ механизъм, който да създава условия за по-пълноценно включване на Президента на републиката в решаването на предизвикателствата, свързани с подготовката на страната за отбрана, налагат да бъде създадена Национална служба по отбрана към Президента на Република България.
Националната служба за охрана (НСО), която е специализирана военизирана държавна служба към Президента на Република България, да премине към структурите на силовите ведомства. НСО осигурява охрана, специализиран транспорт и пропускателен режим на граждани, заемащи или заемали определени висши държавни постове, членове на семействата им, чуждестранни гости с особена важност за страната и др.“