Платена публикация
Кандидат-президентската двойка Цвета Кирилова и Георги Тутанов има проект за създаване на Академия за образователни иновации и духовно развитие. За да бъде независима, България е призвана да създава своя управленски елит, който да бъде способен да взима самостоятелни решения, да умее да формулира цели и концепции, да защитава безусловно националните интереси и ясно да управлява, и разбира националните приоритети. Ето защо той трябва да бъде образован и възпитан изцяло в българските духовни и държавнически традиции с холистични образователни методи и от правилните преподаватели и професори.
Под егидата на президентството ще бъде създадена “Академия за образователни иновации и духовно развитие“ – съвременен модел на Магнаурската школа. Академията ще има за цел да създава и кадри за високите административни и държавнически постове. България трябва да инвестира в подготовката на бъдещия си политически елит и да си гарантира приемствеността на поставените пред нацията цели от бъдещите поколения. Ще имаме жизненоспособно общество, обединено в движението си към постигане на огромни и трудни цели, единствено когато имаме честен, свободен и духовно извисен политически елит, чиято основна цел ще бъде единно и синхронизирано управление, гарантиращо устойчивото повишаване на качеството на живот в полза на обществото.
За постигането на амбициозните цели заложени в Лисабонската стратегия държавните ръководители искат “не само радикална промяна на европейската икономика, но и сериозна програма за модернизация на образователните системи и системите на социално осигуряване“. Набелязани са специфични цели за различните видове и нива на образование (в образователни институции, в допълнителни квалификационни форми и в придобит опит), които да превърнат обучението през целия живот в реалност. Образователните системи трябва да се усъвършенстват в различните си елементи: обучението на преподавателите; основни умения; използване на ИКТ в обучението; ефективност на инвестициите в образованието; езиково обучение; професионално ориентиране и продължаващо обучение; гъвкавост на системите, която да позволява достъп на всички европейци до образование, мобилност, гражданско образование и др. Изискването на Лисабонската стратегия е всяка страна от ЕС да отделя 4% от БВП за научни изследвания, от които 1,25% да са държавни пари.