Пет дни преди вота за парламент, ГЕРБ запазва позицията си на първа политическа сила с 24% от гласовете на твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят. Изследванията от началото на кампанията регистрират плавно разширяване на електоралната подкрепа за ГЕРБ.
Оспорвана остава битката за второто място между ПП и БСП. Избирателите на БСП са свръхмобилизирани, но с непрогнозируем процент участие във вота заради вълната на КОВИД в момента. Остава в сила и въпросът каква част от електората си ще успеят да мобилизират ПП. Към 9 ноември преднината на ПП пред БСП е минимална – от 0.7%. Електоралната подкрепа за ПП е 16,2%, а тази за БСП – 15,5%.
И двете формации леко покачват електоралната си тежест през последната седмица на кампанията. Това прави труден отговорът на въпроса – кой със сигурност ще е втори и кой трети. Четвърти са ИТН с електорална тежест от 11,5% и с висока мобилизация на електората. Пети са ДПС с електорален дял от 9,9%, а шести ДБ – с 9,6%.
Сред твърдо решилите да гласуват за президент и избралите кого да подкрепят, кандидатпрезидентската двойка Румен Радев/Илияна Йотова получава 48,0%, а Анастас Герджиков /Невяна Митева – 27,9%. Трети са Мустафа Карадайъ и Искра Михайлова с 9,0%, а четвърти -. Лозан Панов и Мария Касимова-Моасе с 6,8%. Кандидатпрезидентската двойка на Възраждане Костадин Костадинов и Елена Гунчева получава 2,4%, а тази на ВМРО – Милен Михов и Мария Цветкова – 2,3%. 0,4% посочват, че ще гласуват с „Не подкрепям никого”, а общо 3,2% посочват, че ще гласуват за други кандидати.
Румен Радев и Илияна Йотова получават пълна подкрепа от избирателите на БСП и почти 90 процентова подкрепа от електората на ИТН, както и от гласуващите за ИБГНИ. 86% от избирателите на ПП декларират подкрепа за Румен Радев. Анастас Герджиков и Невяна Митева получават близо 90% подкрепа от избирателите на ГЕРБ, а също и част от гласовете на избиратели от ДБ и от ВМРО. 97% от избирателите на ДПС подкрепят за президент Мустафа Карадайъ, а Лозан Панов е подкрепян от две трети от избирателите на ДБ.
Проучването показва още, че ако в началото на ноември 49% от българите вярваха, че изборите ще бъдат честни, то към 9 ноември този дял се свива до 43%.
Убедени в честността на вота са най-често избирателите на БСП – 77% от тях, а най-малко вярват в честността на вота избирателите на ГЕРБ – 18%. Сред политически апатичните българи расте недоверието към честността на вота.
Настоящото изследване на „Екзакта“ приключи на 9 ноември и измери декларативна готовност да се гласува за двата вота на 14 ноември, в рамките на 47% до 48%. Твърдо решилите да гласуват, но все още колебаещи се за кого да дадат гласа си, както за президент, така и за парламент, не намаляват през последните седмици. Техният дял остава в рамките на 8% – 9% от твърдо решилите да гласуват. Това определено привнася елемент на неизвестност до деня на вота, защото става дума за мотивирани да гласуват избиратели, които ще решат кого да подкрепят в последния възможен момент.
В сравнение с изследването на „Екзакта“ от началото на кампанията (към 14 октомври), в сегашното изследване регистрираме по-ниска декларативна активност сред младите на възраст до 30 години. Младите българи декларират малко по-висок интерес към парламентарния вот, в сравнение с президентския.
От настоящото изследване е видно, че твърдо решилите да гласуват за президент са по-често на възраст над 40 години, висшисти и хора, живеещи в населените места извън столицата. Сред твърдо решилите да гласуват и избралите кого да подкрепят на парламентарния вот, има по-често висшисти, жители на градовете областни центрове и хора на възраст над 30 години.
В настоящото изследване се регистрира как в крайната фаза на кампанията се променя мобилизацията на партийните електорати. С най-твърди и мобилизирани ядра до деня на вота остават БСП, ГЕРБ и ДПС, а към високи нива на мобилизация в края на кампанията се приближават електоратите на ИТН и на ИБГНИ.