Цвета Кирилова има стотици хиляди почитатели и последователи в социалните мрежи. Според тях тя е визионер, иноватор, лидер, какъвто България отдавна заслужава, след 30 години на лутания и търсения за посоката. Колегите и сподвижниците ѝ споделят, че който се е докоснал до харизмата ѝ, остава до нея – като колега в „Сдружение Азбукари“, като постоянен участник в инициативите, като доброволец, или с една дума Азбукар. За Азбукарите и техните почитатели и последователи Цвета Кирилова е „рядко съчетание на красота и харизма с интелект, образованост и богата обща култура. Впечатляващ е и ораторският ѝ талант – говори красиво, вълнуващо, вдъхновяващо. Пише също толкова въздействащо, с ярки епитети и ясни и смели тези“.
“Роден водач!“ – твърдят съмишлениците и последователите ѝ, хора всякакви – от редови българи до лидери на институции, неправителствени организации и бизнеса. „В общуването си е усмихната, позитивна, премерена и дружелюбна – казват още те. – Умее да сплоти екипа, да вдъхнови и мотивира хората да се включат в инициативите ѝ. Тя е обожавана, сочена за пример, цитирана, следвана. Умее да печели и увлича съмишленици за родолюбивите си и образователни каузи и проекти. Затова на 1ноември я поздравяват като будител, а на 24 май –като просветител.“
„Красивото лице на патриотизма“
„Бунтарка, свободолюбива и борбена“ – така я наричат още симпатизантите ѝ. А също „красивото лице на патриотизма“ и „една красива съвременна будителка“ – заради активността ѝ в социалните мрежи, където всеки ден поства въздействащи текстове на страниците си и на сайта на „Азбукари“-https://azbukari.org/. В тях припомня за славното ни минало, критикува управляващите, че не бранят достатъчно националните интереси. Призовава сънародниците си да не забравят ценностите си и да обичат и съхраняват културата, традициите и обичаите ни. Заради широката ѝ обществена дейност, през 2017г. Цвета Кирилова е предложена от няколко неправителствени организации за лице на ротационното председателство на България в Европейския съюз. Тази първа по рода си идея в историята на ЕС така и остава неосъществена, заради мудните реакции на държавните институции, които предпочитат да стоят по-далече от промени и нововъведения.