Платена публикация
По въпроса за Република Северна Македония България трябва да има твърда и единна позиция, независимо кой ръководи и представлява външната ни политика.
След разпадането на бивша Югославия блеснаха всички проблеми, задушавани и контролирани с десетилетия преди това. Липсата на съвпадение в контура на държавните граници с етнокултурните общности, разпръснати като национални малцинства във всички държави на Балканите не генерира сигурно добросъседство, а голямо напрежение и конфликти.
Република Северна Македония, като новосъздадена независима държава, трябваше да намери решение на две трудно съвместими цели. Първо, тя трябваше да чертае граници, да създава суверенитет, да инициира и усъвършенства национално законодателство, да утвърждава институции, да обединява общество. РСМ реши да заложи на национализма като основна спойка на новата държавност и за сметка на България.
Второ, с оглед интеграцията си в Европейския съюз, Република Северна Македония е призвана да работи за отварянето на границите, да се подготви за частично отдаване на суверенитет, също така да хармонизира националното с европейското законодателство и най-накрая да отвори институциите и обществото си към Европа.
Как РСМ постигна първата си цел, тоест да гради суверенитет и консолидира обществото ? Най-краткият път за нея беше да си създаде една фалшива самоличност. Тя го постигна чрез щедро плагиатство на българската история, подмяна на фактологията, изграждайки общество на базата на агресивна антибългарска позиция и лицемерно разграничаване от истинската си същност, а тя е, че югозападната ни съседка е просто неделима част от национално историческото ни наследство и ние имаме общо минало.
Болезненият въпрос, който си струва непрекъснато да се задава пред лидерите на РСМ и да се отстоява на най-високо равнище на европейската сцена е, защо македонските управници не признаят ясно и отчетливо, че езикът им е български. Езикът е ключът за ключалката на нашите добросъседски отношения и фундаментален източник на решения на политически и социални проблеми. Езикът е социално явление и една от основните му функции е да играе съществена роля за формиране на съзнанието на човека и на социо-културната общност. Езикът е средството на средствата, с помощта на които се изгражда обществото като цяло.
Отношението към българския език е базис за подобряване на бъдещите ни отношения с Република Северна Македония. Официалният език на нашите съседи е създаден през 1945 г. чрез частична деконструкция на съществуващия български книжовен език и постепенното му запълване с диалектизми и други чуждици, най-вече сърбизми. В лексикално отношение в 98% от неговия речников фонд са български думи в тяхната западна диалектна форма. И тук идва разковничето на проблемите, а именно че функцията на знаците и езика е да означава. Изолирането и дистанцирането от нашите общи идентичностни знаци означава процес на разграждане, разкъсване и подмяна на единството.
Съвсем естествено тук идва и следващият въпрос, защо РСМ не може да постигне втората си цел, тоест да започне процеса на своята желана интеграция в ЕС ? Първо, защото те не са изпълнили всички критерии от Копенхаген, а едно от тях е да признаят и зачитат човешките права на малцинствата – българската общност все още не е официално призната в РСМ, и второ, древна държава като България никога няма да позволи, повтарям никога, да бъде крадена, унижавана и насилвана да пренебрегне националните си интереси и достойнство за сметка на един псевдо – македонизъм, съществуващ едва от средата на миналия XX в.
Примиренческата позиция за отказ от езикова и културна идентичност вече не е на мода. Ние не очакваме никой да ни казва кои сме и тепърва да ни търси подходящо лице пред света и някаква самоличност. Ние отдавна знаем кои сме.
България това сме ние. Историята е гарант за успеха на нашето бъдеще. Интересите на България не подлежат на обсъждане!